Планински потайности, описани в пътеводител за заети хора

„Великите неща се случват, когато се срещнат хората и планините. Това не става, докато се бутаме по улиците.”

Уилям Блейк

Какво ни е нужно, за да се разходим по някои от най-популярните планински отсечки в България? Колко време ще ни отнеме? Каква екипировка ни е необходима и какви (не)удобства можем да срещнем по пътя? Отговорите на много подобни въпроси около изминаването на редица известни, а и не чак толкова известни планински маршрути във Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка ни дава новият наръчник „През пет планини. Пътеводител за Е4 в България” на журналистката Ива Петрони и фотографа Димитър Алексов (ИК „Сиела”).

Създателите на проекта изрично посочват: пътеводителят е подходящ за заети хора, тъй като всеки от етапите може да бъде изминат в рамките на ден или уикенд. И затова не са необходими отпуски или специална физическа подготовка.

Описаните отсечки минават покрай популярни туристически дестинации - Черни връх, Седемте рилски езера, Мальовица, Вихрен, Кончето и Тевно езеро, но и през слабо посещавани и също толкова вълшебни места като труднодостъпния връх Капатник и сякаш извадената от приказките земя между хижите „Предел“ и „Яворов“.

Освен ценна информация за продължителността на преходите в часове и степените на трудност, нощувките, транспортните схеми, културно-историческите забележителности и природните резервати, а също и примерен бюджет и информация за оказване на първа помощ в планината, са публикувани и легенди за всяка от местностите, както и забавни авторски текстове на Ива Петрони, в които тя разказва как протича изминаването на всеки от посочените етапи по маршрута Е4 у нас.

Художествено оформление: Дамян Дамянов.

РИЛА

НАЧАЛО НА ЕТАПА

КУРОРТНО СЕЛИЩЕ ПАНИЧИЩЕ

На 12 км от град Сапарева баня, 1400 м н.в. Условия за ски и сноуборд – писта, детска писта, влек, писта за дълго бягане. През лятото е изходна точка за преходи – до Рилските езера (4 часа), Скакавишкия водопад (3 часа) и др. Настаняване в хотели, вили и хижи. 5 км асфалтов път до лифта.

ХИЖА „РИЛСКИ ЕЗЕРА“

Местоположение: Северозападна Рила, м. Каменистото мос­тче, под източния ръб на Сухия рид, 2115 м н.в., GPS: 42.219706, 23.321775 (42°13‘10.9“N 23°19‘18.4“E).

Първата част от маршрута има два варианта – по Сухия рид (по-къс, с панорамни гледки) или по пътеката, минаваща пред долните езера – Рибното езеро, езерото Трилистника и езеро­то Близнака (по-продължително, но по-красиво). Двете алтерна­тиви са ясно маркирани и се събират на ез. Бъбрека. Описаният маршрут е през Сухия рид, по който от х. „Рилски езера“ по билна пътека за около 1 час се стига до поляната на ез. Бъбрека.

МЕЖДИННА ТОЧКА

ВРЪХ МАЛЬОВИЦА – 2729 м н.в.

Върхът е 2729 м н.в. Северната отвесна стена е висока 124 метра и е символ в българския алпинизъм. Първото изкачване на северната стена на Мальовица е през 1938 г. Северно от върха са Мальовишки езера. Югоизточно от Мальовица са Еленските езера.

След ез. Бъбрека има стръмно изкачване по каменна пътека със серпентини по лентова и стълбова маркировка до ез. Сълза­та. Тук има изглед отгоре към пет от езерата (2 часа от на­чалото). След ез. Сълзата, където е краят на масовия туризъм, пътеката става по-тясна и за около 30 мин. стига до местност­та Раздела. (2.30 часа от началото). На Раздела (2600 м н.в.) има стълб с камбана за мъгливо време и указателна табела. Важен пункт в етапа – отдолу идва пътеката от Седемте рилски езе­ра, отдясно – тази от хижа „Иван Вазов“, отляво – от УЦ (ЦПШ „Мальовица“) и х. „Вада“ по Зелени рид, а право напред продължава пътят, по който се изкачва вр. Мальовица.

По ясно маркираната пътека на Е-4 за около 20 мин. се из­качва вр. Дамга (вляво има панорамни гледки към циркуса на Урди ните езера), следва спускане към седловината между върховете Дамга и Додов връх. Подсичат се върховете Малък Мермер и Голям Мермер.

ВАЖНО – тук вдясно се отделя пътека към Рилския ма­настир по р. Друшлявица. Пропуска се!

След вр. Голям Мермер и заравнена местност започва стръм­ното, но не много продължително изкачване на вр. Мальовица по затревен склон (5 часа от началото).

След вр. Мальовица пътеката преминава по тесен скален ръб, изключително добре маркиран, защото вече се върви по популяр­ното сред туристите трасе за изкачване на върха от страната на х. Мальовица. Започва спускането от върха.

ВАЖНО – поради голямата посещаемост на района има прокарани много пътеки, пътечки и отклонения – всички те обаче водят до крайната точка на етапа – х. „Мальови­ца“ (6.30 часа от началото).

КРАЙ НА ЕТАПА

ХИЖА „МАЛЬОВИЦА“, УЦ „МАЛЬОВИЦА“

Местоположение: Северозападна Рила, в долината на р. Мальовица, 1976 м н.в. GPS: 42.188801, 23.374245 (42°11‘19.7“N 23°22‘27.3“E).

Описание: 70 места, санитарни възли и бани, локално отопле­ние, ресторант, бюфет, ски писта, влек. Съседни обекти: з. „Страшното езеро“ – 2.20 ч., х. „Мечит“ – 8 ч., „Рилски манастир“ (през вр. Мальовица) – 5.30 ч., вр. Мальовица – 3 ч., х. „Рибни езе­ра“ – 9 ч., х. „Иван Вазов“ – 6 ч., з. „Кобилино бранище“ – 4 ч., 6 ч., х. „Рилски езера“ (през вр. Мальовица) – 6.45 ч., х. „Вада“ – 2.30 ч.. Стопанин: БТС – София. За контакти: Николай Марков 0885/ 232 325; Изходен пункт: УЦ „Мальовица“ – 1 ч. пеша. До школата има път от Самоков.

УЧЕБЕН ЦЕНТЪР „МАЛЬОВИЦА“

Местоположение: Северозападна Рила, м. Меча поляна, на брега на р. Мальовица, 1704 м н.в. , GPS: 42.210507, 23.388520

(42°12‘37.8“N 23°23‘18.7“E)

Описание: 86 места, санитарни възли и бани, локално отоп-ление, ресторант, ски писта и влек, паркинг, учебен полигон по видове туризъм. Съседни обекти: х. „Мальовица“ – 0.05 ч., т.сп.„Тръстиката“ – 0.05 ч., х. „Мальовица“ – 1 ч., вр. Мальовица – 3.30 ч., з. „Кобилино бранище“ (през Йончево езеро) – 5 ч., х. „Рибни езера“ – 9.30 ч., х. „Мечит“ – 4 ч., х. „Вада“ – 1.30 ч., з. „Страшното езеро“ – 3.10 ч. Стопанин: БТС – София. За контакти: 0725/ 2270, 0882/ 966 386, 0888/ 293 907, 0885/ 241 403. Изходни пунктове: гр. София – 84 км, гр. Самоков – 26 км по асфалтово шосе.

Особености на eтапа

До най-горното езеро от групата на Седемте рилски езера – изключително популярен и посещаван от туристи район. След последното езеро по билото – слабо посетен участък, но много добре маркиран. От вр. Мальовица до УЦ „Мальовица“ – отново посещаван район.

Вода

Добри източници на вода има над езерото Бъбрека и във вто­рата част от слизането на връх Мальовица. На билото вода няма.

Възможности за хранене

В х. „Рилски езера“ – бюфет и ресторант. В Паничище – рес­торанти и бюфети в почивните станции. Наблизо обаче е Сапа­рева баня (12 км по автомобилен път) с всякакви възможности за хранене. На х. „Мальовица“ – бюфет и туристическа столова. В УЦ „Мальовица“ – ресторант и няколко заведения. Наблизо обаче е гр. Самоков (26 км по автомобилен път) с всякакви възможности.

Възможности за нощувка

Има в х. „Рилски езера“. На 12 км автомобилен път е к.с. Пани­чище (90 км от София, 1.20 ч. по първокласен автомобилен път от София, 12 км от Сапарева баня по автомобилен път) с почив­ни станции, но е препоръчително предварително обаждане. В х. „Мальовица“, УЦ „Мальовица“ също може да се нощува. Наблизо е и гр. Самоков (26 км по автомобилен път) с всякакви възможности.

Мобилна връзка

Като цяло мобилната връзка е стабилна, понякога се губи в района на Седемте рилски езера, но за кратко.

Ива Петрони

Двете планински лъвици тръгват за високото. Ани по лъви­ца, аз по-малко. Разговор на Околовръстното шосе на София: „Крем срещу слънце?“ „Ми, не, нали ти носиш?“, „Щеки?“, „Че имам, имам – два чифта, единият телескопичен, обаче са в ма­зето“. Аха, започваме на шест. „Челник?“, „Забравих, но сложих резервни батерии“ и т.н., и т.н. Няма още лепенки, дъждобран (Ани), очила за слънце (аз), нещо срещу комари, липсват и други неща, леле, колко сме загубени… За сметка на това имаме локум. Три кутии: с вкус на рози – 2 бр., с вкус на карамел – 1 бр. (Миналия път нямахме нито един.) Само да напомня, че от двете по-русата съм аз.

В Сапарева баня се впускаме в шопинг. При крайно ограничени възможности. Например „Плод и зеленчук“-ът работи, но не про­дават крем срещу слънце. Що така правят тия хора? Другото е затворено. Логично, събота вечер е. На главната откривам мага­зин за всякакви стоки – от тенджери до ядрени реактори. Леля­та се кани да си ходи, но успявам. Има крем. Браво! Отпред пише „фактор 30“, на гърба – „фактор 50“. (Усреднено значи е „фактор 40!“) Ще бъдем тотално слънцезащитени. Челници – не. Фенер­че – да. Ръчно. Зарежда се в ел. контакт. Честно! За 2-та артикула давам 9 лв. и 50 ст. Общо. Обогатени с вещи, подкарваме към Па­ничище. Там ще спим.

А утре? Утре – към езерата.

Отсечката х. „Рилски езера“ – х. „Мальовица“ е 14 км. По пъте­водител: трудност пет от пет, 6.30 часа, 14 км, обща денивела­ция 2850 м: +1350м/-1500 м

Етап IV продължава и след х. „Мальовица“ до заслон „Страшно­то езеро“. Това са още 2 часа ходене. Днес няма да отидем докрай. Колата е долу на лифта и логистично връщането ще е по-сложно.

Неделя. Рано сутринта. Тръгваме от хижа „Рилски езера“ по Сухия рид нагоре. Сами сме. Няма вятър. Тихо е. Тук съм. Времето е забавено с няколко такта. Почти можеш да го докоснеш. Като утринна милувка от дланите на сънено дете.

На първата панорамна площадка спираме. Има-няма сме ходи­ли 40 мин. Ама ще поседнем. Защото двете за никъде не бързаме, нали. Пием разтворимо кафе, ядем кроасани от бензиностанция­та. Живот! Планината бавно се разбужда. Това с Е-4 започва да ми се струва тъпо. Какъв е този зор да го минавам? Защо да не си ос­танем тук? Хубаво е. Ани смята, че трябва да тръгваме. Направо й се чудя на акъла.

Първо чувам музиката. Някъде свирят цигулки. Нежни, нере­ални звуци на 2500 м н.в. Връщам се обратно до скалния прозорец, който подминах. Долу на ръба на езерото Трилистника, в подно­жието на връх Харамията (2481 м н.в.), танцуват дъновистите. Под лъчите на изгряващото слънце. Облечени в бяло. Движат се в синхрон. С бавни, ритмични движения. Странни. Различни. Краси­ви. Много красиви.